Последни новини

Цветелина Димитрова – автор на раздела „Международен арбитраж – закони и регулации“ за 2020 г. в престижнaта международна публикация ICLG

Нашият ключов експерт в областта на процесуалното представителство и арбитража и д-р по межуднародно частно право – Цветелина Димитрова, е автор на раздела „Международен арбитраж – закони и регулации“  за…

„Фармацевтично антимонополно законодателство“ – публикация в международното издание Getting the Deal Through към Lexology

За трета поредна година, Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ ексклузивно допринася за българския раздел в престижната международна правна публикация Getting the Deal Through към Lexology в сектор „Фармацевтично антимонополно…

Българският раздел „Енергийни спорове 2020“ за Getting the Deal Through беше подготвен от „Георгиев, Тодоров и Ко.“

Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ беше избрано за екслузивен представител в сектор Енергийни Спорове за тригодишен период в престижната правна публикация Getting the Deal Through към Lexology. Нашият експерт…

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА

Aдвокатите Цветелина Димитрова и Добрина Павлова подготвиха обобщена информация за новите моменти в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На 28.07.2020 г. в „Държавен вестник“ бр. 67, бяха обнародвани последните промени…

Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ консултира сделка за покупко-продажба на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР–ОН КЛИНИК БЪЛГАРИЯ“ АД

Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ предостави цялостно правно обслужване, включително преговори и изготвяне на необходимата документация по покупко-продажбата на 50% от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР–ОН КЛИНИК БЪЛГАРИЯ“ АД, което дружество притежава…

окт. 2, 2020

НОВИТЕ МОМЕНТИ В ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА

in Български

Енергетиката е ключов сектор в практиката на „Георгиев, Тодоров и Ко.“ и постоянно следим за промени в законите, свързани с производство, преобразуване, разпределение и използване на енергийните ресурси в страната и ЕС.

Нашият адвокат Добрина Павлова и юрисконсултът ни Вили Дацов представят влезлите в сила промени в Закона за подземните богатства в информацията по-долу.

На 12 септември 2020 г. влязоха в сила новите промени в Закона за подземните богатства („ЗПБ“ или „Законът“), обнародвани в Държавен вестник, бр. 79. С приемането им депутатите преодоляха частичното вето на президента. Основните моменти в промените на Закона са разгледани от екипа на Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“.

  • Общ анализ на измененията

Мотивите на законопроекта посочват, че непълнотите в старата уредба създават необходимост от нейното прецизиране. Затова мнозинството от измененията създават процедури за упражняването на конкретни правомощия на държавни органи или права на частни субекти. Даването на указания за отстраняване на нередовност е въведено във все повече производства. Детайлно е описана дейността на комисиите, провеждащи тръжните и конкурсни процедури. Подробното разписване на процедурните правила увеличава административната тежест, но и отстранява редица неясноти, които възникваха заради празнотите в старата уредба. Така измененията предотвратяват спорове относно прилагането на Закона за концесиите по аналогия или на разпоредби на АПК, като по-общ закон.

Уредена е възможност обединения на физически и юридически лица да участват в производства по ЗПБ и да придобиват права по разрешения/концесии. Същото вече е възможно и за държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 ТЗ. Уредена е хипотезата, в която участникът, спечелил конкурс или търг, не е търговец. Изменена е уредбата на финансовите обезпечения.

  • Използването на ресурс на трето лице

С новите промени в ЗПБ се въвежда задължение кандидатите за разрешение за търсене/проучване или за концесия за добив да отговарят на определени минимални изисквания за финансови, технически и професионални възможности.

За да докаже, че разполага с тези възможности, законът позволява на кандидат да използва ресурсите на трето лице, стига да докаже, че ще има на разположение неговите ресурси при изпълнението на договора, както и че за третото лице няма основание за изключване. Липсва изрично уредено задължение за третото лице да поеме солидарна отговорност  с кандидата за изпълнението на договора. Следва да се отбележи, че към настоящия момент няма изрична разпоредба относно вида и обема от доказателства, които един кандидат трябва да предостави, за да се приеме, че той „има на разположение“ ресурсите на третото лице.

  • Финансови възможности

Измененията в Закона изискват финансовите възможности на кандидата да осигуряват ресурс за дейностите по разрешението/концесията за не по-малко от 5 години от влизане в сила на договора за концесия. Следва да имаме предвид, че досегашната законова уредба не поставяше изисквания да бъдат доказвани финансови възможности за години напред. Предишната редакция на ЗПБ изискваше единствено към приложението да бъдат приложени извлечения от годишните счетоводни отчети за последните три години.

  • Разширяване на правата за добив

С промените в чл. 34 се разширяват правата, които концесията за добив дава на концесионера. Чл. 34, т. 1 вече позволява на концесионера да придобие право на собственост върху добитите подземни богатства от находището или от отделни негови части (участъци), за които е предоставена концесията, в съответствие с условията на сключения договор. В същото време му се предоставя правото да извършва разкривни дейности извън контура на находището в границите на предоставената концесионна площ с цел добив на подземни богатства от находището в дълбочина. Законът позволява на концесионера да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение по реда на Закона за опазване на околната среда.

  • Удължава се максималният срок по предоставена концесия

Според непроменените разпоредби срокът на концесията за добив е до 35 години. Измененията позволяват той да бъде удължен по мотивирано искане на концесионера.

Следва да отбележим, че такава възможност съществуваше и по стария закон, като чл. 36, ал. 2 гласеше, че „Срокът на концесията може да бъде продължаван до 15 години при условията на сключения договор“. Тоест досега това удължаване на срока беше регулирано само от клаузите на договора. Сега вече чл. 36, ал. 2 урежда самата процедура. Не по-късно от година преди да изтече срокът на концесията, концесионерът трябва да направи мотивираното си искане, основано на план за разработка на находището и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при условие че в находището има запаси/ресурси. Към този момент концесионерът трябва да е изпълнил всички свои задължения по договора с изключение на окончателните дейности по ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи.

Удълженият общ срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 50г. Предишната редакция бланкетно посочваше, че срокът до 35г. може да бъде продължен с до 15г. Всъщност и двете редакции на ал.2 визират продължаване до общо 50г, но по новата урежда в закона редица изисквания, които първо трябва да бъдат налице, извън самите клаузи в договора.

Новата чл. 36, ал. 3 урежда допълнителна възможност за удължаване на срока. Тя предвижда, че по мотивирано искане на концесионера срокът може да бъде удължен до 10 години след изтичането на общия срок и при спазване на условията по ал. 2, когато запасите/ресурсите не са иззети и оставащите запаси/ресурси не са достатъчни, за да бъде предоставена нова концесия на друг търговец, с оглед рентабилността на инвестициите, които следва да се извършват, вида на наличната инфраструктура и собствеността ѝ, както и принадлежностите към концесията. Срокът се определя съобразно остатъчните запаси/ресурси в находището и предвидения от концесионера средногодишен добив, който не може да бъде по-малък от достигнатия по време на концесията най-малък годишен добив. Във всеки случай договорът трябва се приведе в съответствие с действащата нормативна уредба за срока на удължаването.

По силата на преходните разпоредби концесионерите, чийто срок изтича в 6-месечен срок преди или до една година от влизането в сила на промените/от 12.09.2020 г./ могат да отправят предложения за удължаване на срока по новите правила.

  • Оспорване по АПК

За редица актове вече изрично се предвижда възможността те да бъдат оспорвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Такива са: (i) заповедите/решенията за откриване на производство за конкурс/търг; (ii) отказът за допускане до участие в конкурс/търг; (iii) актовете, с които се издават разрешения/предоставят концесии след конкурс/търг; (iv) актовете, с които се прекратява конкурс/търг; (v) прекратяването на производство за предоставяне по право на разрешение/концесия; (vi) решението на МС, с което се предоставя по право концесия; (vii) отказа за предоставяне по право на разрешение/концесия.

  • Съгласуване преди откриване на производство

Според новата редакция откриването става след съгласуване с компетентните органи за опазване на националната сигурност, отбраната на страната, околната среда и водите, културните ценности, управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа или оправомощени от тях длъжностни лица“.

Обръщаме внимание, че съгласуването вече не е ограничено само до министри, което означава, че може да се окаже необходимо и съгласуването с ведомства без ранг на министерства и редица други органи. Това е практически въпрос, който ще бъде изяснен в хода на административната процедура по откриването на производство по предоставяне на разрешение за търсене/проучване или на концесия за добив.

Отменена е разпоредбата, според която, когато органът не предостави становището си в срок, се счита, че съгласуване все пак е налице. Би могло да се мисли дали тази празнота в закона не може да се запълни от по-общия закон – АПК, конкретно чл. 53, ал. 3 АПК, който също постановява, че непроизнасяне в срок се приема за съгласие.

  • Концесии и разрешения за търсене и/или за проучване

Чл. 25 от ЗПБ урежда прехвърлянето на права и задължения от разрешение/концесия. В разпоредбата вече изрично е добавена възможността по същия ред да се прехвърлят на трети лица права и задължения, произтичащи от предоставена концесия. За третото лице не трябва има основания за изключване и трябва да отговаря на минималните изисквания за финансови, технически и професионални възможности.

Според чл. 45 вече търг за предоставяне на концесия може да се провежда, не само по служебна инициатива, но и по заявление на физическо лице, юридическо лице или техни обединения отправено до министъра на енергетиката.

В Глава трета на ЗПБ е променен режимът на концесионните възнаграждения. Да подсигури правилното им определяне Законът завишава счетоводните изисквания спрямо концесионерите, като ги задължава да осигуряват „всеобхватното хронологично регистриране на счетоводната информация в аналитични и синтетични счетоводни сметки за всяка отделна концесия“.

ЗПБ вече изрично предвижда, че титулярят на разрешение/концесионерът и собственикът на земята могат да сключат договор, с който на титуляря/концесионера се прехвърля вещно право за срока на разрешението/концесията. Предишната редакция позволяваше единствено да бъде учредено вещно право на ползване върху земята за същия срок.

  • Договори – съдържание, изменение и прекратяване
  1. Влизане в сила и съдържание

Според настоящата редакция на чл. 65, ал. 1 „Разрешението за търсене и проучване или за проучване или концесията за добив влизат в сила от датата на сключване на договор“. Текстът вече не позволява в договора да бъде уговаряно друго.

Според ал. 2 на същия чл. 65, влизането в сила на договора „може да бъде поставено в зависимост от изпълнението на условия, определени с разрешението за търсене и проучване или за проучване, или с решението за предоставяне на концесия за добив, или с действащото законодателство. Изпълнението на условията се обвързва с определен срок.“. Затова влизането на договора в сила вече може да настъпи в различен момент, единствено като последица от съдържанието на разрешението за търсене/проучване, решението за предоставяне на концесия за добив или по силата на закона. Въпреки това част от задължителното съдържание на договора вече са уговорките на страните относно последиците от неизпълнение на условията за влизане на договора в сила – чл.66, ал.1, т.10.

Задължителното съдържание на договора е претърпяло и други промени. Част от него вече са „видовете, обхвата и размера на финансовото обезпечение за изпълнение на задълженията“. Отпаднало е задължението договора да предвижда „програми за обучение и откриване на нови работни места“.

  1. Изменение и допълване на договор

С новите промени в ЗПБ изрично се урежда възможността страните по концесионен договор да изменят или допълват същия с допълнително споразумение. Те могат да направят това при: (i) последващо възникване на опасност в предвидените от Закона случаи; (ii) частично погиване на обекта на концесията; (iii) обективна невъзможност за ползването му по предназначение; (iv) финансовите условия са значително променени, поради обективни обстоятелства.

Чл. 66в детайлно урежда процедурата. Всяка от страните може с мотивирано предложение да поиска изменение и/или допълнение. Допълнителното споразумение се сключва с министъра на енергетиката, но когато изменението/допълнението не съответства на решението за предоставяне на концесия първо е нужно решение на МС. В случаите на удължаване на срок по чл. 36, ал. 2 и 3 с мотивираното предложение министърът предлага на МС да даде съгласие и за изменения и/или допълнения в концесионния договор относно привеждането на договора в съответствие с действащата уредба.

Обсъжданите разпоредби се прилагат и при изменение/допълнение на повечето договори за търсене/проучване на подземни богатства.

  1. Прекратяване на договор

Законът предвижда нови основания за прекратяване на договора. Такава например е хипотезата, когато до три години от влизането в сила на концесионния договор не е започнал добива на подземни богатства по причини, за които концесионерът отговаря, като например: неподаване на заявление/искане за започване на процедура по специален закон, неизпълнение на указания на орган при провеждане на процедура по специален закон. Мотивите на законопроекта посочват, че това основание за прекратяване е създадено с цел да не бъде допускано умишленото блокиране на отделни находища.

Вече министърът на енергетиката представлява Министерски съвет по делата, свързани с прекратяване/изпълнение на концесионни договори, като също така предявява вземанията на концедента по съдебен ред.

В Глава четвърта ЗПБ е създаден нов Раздел II “a”. Последици от прекратяване на концесионния договор. Част от разпоредбите тук са аналогични на чл. 153 Закона за концесиите. При прекратяване на концесионния договор концесионерът трябва да предаде обекта на концесията на комисия, назначена от министъра на енергетиката. В общия случай предаването трябва да стане в срок от 30 дни от прекратяване на договора. Следва да имаме предвид новата т. 58 от §1 ДР на ЗПБ, която дефинира термина „обект на концесия“, като „подземните богатства, представляващи изключителна държавна собственост, за които е предоставена концесията за добив“.

Ако концесионерът е прекратен без правоприемник или откаже да предаде обекта, комисията съставя констативен протокол за невъзможност/отказ за предаване на обекта. Този протокол е основание за издаване на заповед за изземване на обекта от областния управител по реда на Закона за държавната собственост.

Съгласно новия чл. 71в. „При предсрочно прекратяване на концесията всяка от страните може да търси обезщетение за действително претърпените вреди съобразно общите правила.“

  • Административен контрол

Според мотивите на законопроекта след като Закона за Концесиите е бил изменен през 2018г., са се появили законодателни празноти в ЗПБ относно осъществявания от министъра на енергетиката контрол по изпълнението на концесионните договори.Затова промените в ЗПБ постановяват, че министърът на енергетиката осъществява цялостният контрол по изпълнение на договорите за търсене/проучване, или за концесия за добив. Новите чл. 92а до чл. 92д уреждат органите, чрез които контролът ще бъде осъществяван и техните правомощия.

Условията и редът за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите за търсене/проучване, или за концесия за добив ще се уреждат в наредба, която ще бъде приета от МС по предложение на министъра на енергетиката. Към датата на настоящата публикация, тази наредба все още не е приета.

С промените в ЗПБ за първи път предоставя на нови държавни органи правомощието да осъществяват административен контрол по този закон: Проверки на изпълнението на сключени договори за търсене и проучване, за проучване или за концесии за добив може да се извършват и от Агенцията за държавна финансова инспекция и от Сметната палата“.

  • Административнонаказателни разпоредби

Санкционните разпоредби на ЗПБ са претърпели редица изменения. Станциите на досега уредените състави са изменени, главно в посока на тяхното занижаване, когато нарушението е извършено от лице, което не е едноличен търговец или юридическо лице. Изключение от тази тенденция е единствено чл. 93, ал. 3.

Нарушенията, свързани с техническата безопасност и безопасността на труда, вече се установяват от длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията, съответно от оправомощени от него длъжности лица.

Създадени са нови административнонаказателени състави, свързани с незаконосъобразни дейности в териториалното море, континенталния шелф и изключителната икономическа зона. Следва да се посочи, че размерите на глобите варират от 50 000 лв. до 200 000 лв.

В предишната си редакция Законът предвиждаше наред с имуществената санкция да се отнемат в полза на държавата добитите подземни богатства и използваните от нарушителя технически средства. Разпоредбата вече постановява, че отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение.

  • Преходни и Заключителни разпоредби

Договорите, сключени до влизането в сила на измененията, запазват действието си и се изпълняват в съответствие с договорените в тях условия. В същото време промените относно изменението и прекратяването на договорите, се прилагат и спрямо заварените случаи. Затова договорите, сключени по старата уредба, могат да се ползват от новите правила за удължаване на срока в чл. 36, ал. 2 и 3, при условие че срокът на концесия изтича в 6-месечен срок преди или до една година след влизането на измененията в сила. Такъв концесионер ще може в 6 месечен срок да направи мотивирано предложение за удължаване на срок по новите правила.

Процедурите по предоставяне на разрешения за търсене/проучване или концесии за добив, които са започнали, но не са приключили до влизането в сила на измененията, се довършват по досегашния ред.

Преходните правила уреждат и други хипотези, касаещи незавършили производства по стари редакции на ЗК и ЗПБ.

Държавните органи разполагат с една година да приведат в съответствие с измененията подзаконовите нормативни актове по прилагане на Закона за подземните богатства.

  • Заключение

С новите промени в Закона за подземните богатства са подробно разписани редица процедурни правила и са отстранени законодателни празноти. Уреден е статутът на обединенията и на държавните предприятия. Позволява се на кандидатите да се позовават на ресурсите на трето лице. За редица актове изрично се предвижда тяхното оспорване по реда на АПК. Подобрена е уредбата за административния контрол. Променен е размерът на част от административните наказания.

На концесионерите са предоставени нови права, както и възможност за удължаване на срока на концесиите. Разрешава се на трети лица да се прехвърлят права и задължения, породени от концесионен договор. Уредена е процедурата за изменение/допълнение на договорите. Предвидени са нови основания за прекратяване на договорите, като нов раздел урежда последиците от прекратяването на договор за договор.

Промените са всеобхватни и повдигат редица въпроси. Те ще намерят своя отговор, когато измине известен период от време, демонстриращ начинът, по който новите разпоредби ще бъдат прилагани.

 

*Настоящият текст не представлява правна консултация и не следва да се взема предвид при решаване на правни спорове, а цели само да информира читателите.

Екипът на Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров & Ко.“ остава на разположение за съдействие и допълнителна информация, свързани с прилагането на промените в Закона за подземните богатства.

New Changes_Natural Resources Act_GTCo_01.10.2020_BG