Нашият съдружник Николай Лазаров за пореден път успешно защити правата на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) пред Върховния административен съд (ВАС).
На 11.01.2021 г. петчленен състав на Върховния административен съд на Република България се произнесе с решение по административно дело № 8152/2020 г., с което отказа да отмени част от тарифата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ), която определя таксите за изпълнение на парично вземане. Производството е образувано по касационни жалби, подадени от Министерски съвет на Република България, Камара на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и министъра на правосъдието, срещу частта от решение №5479/12.05.2020 г. по адм. дело №5937/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено изменението на т.26 от раздел II „Пропорционални такси“ на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, прието с постановление на Министерски съвет №52/05.03.2013 г.
Първоинстанционното дело е образувано по жалба от физическо лице срещу Раздел I „Обикновени такси“ от т.1 до т.13 вкл. и от т. 16 до т. 19 вкл. и раздел II, т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление на Министерски съвет № 92/19.04.2006 г., обн ДВ бр. 35/28.04.2006 г. Иска се отмяна на горепосочените текстове, поради противоречие с морала и Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. В предмета на делото остава само т. 26 от нея, тъй като останалите разпоредби вече са били обект на съдебен контрол и няма как отново да бъдат „проверявани“. През май 2020 г. тричленен състав на ВАС отменя т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за ЧСИ. Тя предвижда, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва:
Размерът на таксите е такъв от 12 март 2013 г. Тогава те бяха намалени с 5 лв.
Поради незначителното намаление мнозинството в съдебния състав прие, че за изминалия период след направените измения икономическата тежест не се е намалила и съответно поставената цел за намаляване на задлъжнялостта и подобряване на бизнес климата в страната не е постигната. Върховните съдии приеха, че напротив – таксите остават значителни и затрудняват икономическия оборот, поради което не съответстват на чл.6 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и отмениха т. 26 от тарифата на ЧСИ.
Недоволни от първоинстанционния съдебен акт, Министерски съвет и Камарата на ЧСИ обжалваха решението с твърдения за недопустимост и неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводтсвените правила и с окончателен съдебен акт на 11.01.2021 г. Петчленен състав на ВАС отмени решението като неправилно в обжалваната част.
Петимата върховни съдии припомнят, че т. 26 преди изменението ѝ, т.е. когато таксите са били с 5 лв. по-високи, вече е била обект на съдебен контрол и е обявена за законосъобразна. С изменението на т.26 на ТТР към ЗЧСИ, приет с ПМС №52/05.03.2013 г., е намален минималния размер на таксата във всяка графа с пет лева, без изменение на процента, за случаите, когато таксата е над минималния размер за съответното вземане. Тоест всяка такса, изчислена върху една и съща сума, след оспореното изменение е с пет лева по – ниска от тази преди изменението. Това намаление съгласно доклада на вносителя (министър на правосъдието) е с цел да се отразят законовите промени и принципно да се ограничи минималния размер на пропорционалните такси до една десета от цената на вземането или от цената на вещите, върху които е насочено изпълнението. Петчленният съдебен състав констатира, че при така намаления минимален размер на таксата, няма пропорционални такси, които да са над десет процента от цената на вземането, което е било възможно преди оспореното изменение.
ВАС констатира в решението си (№293/11.01.2021 г.): „Следователно е постигната целта на изменението на тарифата, както и пълно съответствие с нормата на чл.83, ал.2 ЗЧСИ, изискваща сборът от всички пропорционални такси да не надвишава една десета от задължението. Посредством оспореното изменение няма вече минимална такса над една десета от задължението и на практика не е възможна хипотезата на предвиденото законово изключение от това правило – а именно възможност сборът от пропорционалните такси да е по – голям от една десета от задължението, когато техният минимален размер е над една десета.“
Допълнителна информация по делото можете да намерите на този линк.