Конституционният съд на Република България се произнесе с решение по образуваното на 11.12.2017 г. дело, касаещо искане за даване на задължително тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, по въпроса: „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, задължава ли Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция?“, подадено от Пленума на Върховния административен съд.
Конституционният съд покани да дадат писмено правно мнение по предмета на делото заинтересувани институции и изявени представители на правната наука, като след обсъждане на техните становища и доводите на вносителя постанови тълкувателното си решение. По отправената покана проф. Тодоров даде експертно правно мнение, че конституционната разпоредба задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на актовете на Министерски съвет и на министрите. Това тълкуване е залегнало в решението на Конституционния съд, като видно от мотивите му изложените от проф. Тодоров правни съображения са възприети при даването на задължителното тълкуване.
В становището, предоставено от адвокат Иван Тодоров, професор по административно право и управляващ съдружник на адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“, са изложени основополагащи аргументи, приети и обсъдени в задълбочените мотиви на конституционното решение. Първият основен аргумент се свеждат до това, че предмет на проверка от първата съдебна инстанция е административният акт, докато касационният контрол е насочен към проверка на първоинстанционното съдебно решение. На следващо място, касационното производство се образува по инициатива на страна в производството, поради което конституционният законодател не е имал предвид в разпоредбата на чл. 125, ал. 2 касационната фаза поради липсата на задължителност и сигурност, че такава ще бъде инициирана.
В становището си проф. Тодоров подчертава, че е настъпил и момент за цялостна реформа на реда за оспорване на административните актове, така че да се освободи капацитет за фокусиране на най-висшата съдебна инстанция върху уеднаквяването на съдебната практика по административни дела.
С Решение № 8 от 23.04.2018 г. Конституционният съд съществено допринесе за гарантиране на конституционно закрепената роля на Върховния административен съд, като се произнесе за обхвата на актовете, върху които Върховният административен съд е задължен да упражнява контрол за законност:
„Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление.“
Конституционният съд излага критика във връзка с обжалването на актове на министър-председателя и министрите, издадени в изпълнение на функциите им като органи по назначаването, за което проф. Тодоров е обърнал изрично внимание в становището си. Конституционните съдии приемат, че „Поради предвидената законодателна възможност министър-председателят и министрите да делегират правомощието си на орган по назначаването, в практиката еднотипни от фактическа и правна страна спорове се разглеждат като първа инстанция от Върховния административен съд или от съответния административен съд в зависимост от издателя на акта“, което намират за неприемливо.