Адвокатско Дружество “Георгиев, Тодоров и Ко” за втора поредна година проведе конкурс за свой стипендиант. Кандидатите демонстрираха завидни правни познания и комбинативно мислене. Оспорваната надпревара бе спечелена от Виктор Герджиков с неговата разработка на тема „Правните последици от коронавируса“,
I. УВОД
Настоящата разработка има за цел да разгледа и анализира правните последици, които намират проявление в правния мир във връзка с появата и разпространението на новия вид коронавирус, открит в Китай. Новият коронавирус е наименуван „тежък остър респираторен синдром коронавирус-2 (SARS-CoV-2)“, а заболяването, което вирусът предизвиква, се обозначава като „COVID-19″. Най-характерните белези на заболяването COVID-19, установени към момента, са свързани с проявата на редица грипоподобни симптоми, като треска, кашлица, затруднено дишане, мускулни болки и отпадналост. По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, протичането на COVID-19 има летален изход при между 20 и 30 души на всеки хиляда, диагностицирани със заболяването. В настоящото изложение освен когато смислово не се налага друго, с понятието „коронавирус“ събирателно ще бъдат обозначавани новият вид коронавирус SARS-CoV-2 и заболяването COVID-19.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че са познати и разпространени и други видове коронавируси, източник и преносител на които обикновено са определени животински видове. Така например вирусът, причиняващ Близкоизточен респираторен синдром (MERS-CoV), е коронавирус, произхождащ от камили, а тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) произхожда от котки-циветки.
Новият вид коронавирус се предава от човек на човек и би могъл да представлява сериозна заплаха за живота и здравето. Въпреки не особено високите нива на смъртност при заболяване с COVID-19, бързите темпове на разпространение на коронавируса и особеностите на застрашените от него групи от населението предизвикват широк обществен и медиен отзвук. Това, от своя страна, допълнително увеличава интензитета на реакцията срещу коронавируса, която също по един или друг намира отражение в правния мир. В тази връзка следва да бъде уточнено, че обект на изследване в настоящото изложение са и някои косвени правни последици от появата и разпространението на коронавируса. Макар разработката да е лишена от претенции за всеобхватност и изчерпателност, структурата ѝ е изградена на плоскостта на класическото деление на действащото право на публично и частно, провеждано въз основа на интересите, засегнати от правните норми и особеностите на субектите, до които се отнасят те.
II. ПУБЛИЧНОПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ КОРОНАВИРУСА
Поставяйки държавата (и света, в по-широк мащаб) в условията на застрашаваща значителен брой човешки животи пандемия, коронавирусът е обект на интензивно въздействие от страна на субектите на държавно управление. В национален аспект условията на извънредност налагат ефективно взаимодействие между органите на трите власти, обединяване и концентриране на усилията с оглед преодоляване на вредоносни последици и предотвратяване появата на нови такива. По метода на субординацията властническите органи могат едностранно да създават права и най-вече задължения за останалите субекти, изпълнението на които е необходима предпоставка за справяне с извънредната ситуация.
1. Правни последици, произтичащи от действия на законодателната власт
Към настоящия момент действията на законодателната власт в лицето на Народното събрание се обобщават в приемането на решение за обявяване на извънредно положение и адаптирането на определени закони към условията на извънредното положение. Решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България (КРБ) е прието на 13.03.2020 г. и обнародвано в извънредния двадесет и втори брой на Държавен вестник за 2020 г., издаден на същия ден. Въведеното извънредното положение е с продължителност един месец – от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решението на Министерски съвет се възлага предприемането на всички необходими мерки за овладяване на пандемията от заболяването COVID-19. Извънредното положение предоставя възможност за предприемането на други мерки, включително такива, които временно биха могли да ограничат упражняването на отделни права на гражданите. Границата на правомощията на държавните органи са очертани в чл. 57, ал. 3 от КРБ, където изчерпателно са изброени правата, които не могат да бъдат засягани дори в условията на извънредно положение.
На 14 март 2020 г. с нов извънреден брой на Държавен вестник са обнародвани Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИДЗЗ) и Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК).
Чрез ЗИДЗЗ законодателят разширява кръга от субектите, чиято административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана при отказ за спазване на задължителна изолация и лечение. По силата на новите правила по административен ред ще бъдат наказвани и контактни лица, за които чрез изследване е потвърдено носителство на заразна болест – чл. 215, ал. 1 от Закона за здравето. Променени са още размерът и определеността на налаганата за нарушението санкция. Преди измененията, нарушението се санкционираше с глоба в размер от 50 до 500 лв., докато при действието на новите норми ще бъде налагана глоба с абсолютно определен размер от 5000 лв. Създадена е нова шеста алинея към чл. 63 от Закона за здравето, която допуска сред противоепидемичните мерки забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, С §3 от Заключителните разпоредби на ЗИДЗЗ са направени промени в Закона за обществени поръчки (ЗОП), касаещи приложението на ЗОП при закупуването на медицински изделия и лични предпазни средства в условията на извънредно положение. По силата на §4 от Заключителните разпоредби на ЗИДЗЗ, в отклонение от общия принцип, промените влизат в сила от деня на обнародване на Закона.
Чрез ЗИДНК са въведени промени в престъпните състави, уредени в чл. 355, ал. 1 и ал. 2 от НК. В състава по чл. 355, ал. 1 са добавени две нови форми на изпълнителното деяние – наказуемо вече е нарушаването не само на наредба, но и на правила и мерки, приети против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората. По същество бланкетният характер на диспозицията на правната норма се запазва, но се разширява обемът на препращането към извъннаказателното законодателство. Алтернативно предвидените наказания за престъпление по чл. 355, ал. 1 НК – пробация или глоба в размер от 100 до 300 лв., са заменени от кумулативно лишаване от свобода до три години и налагане на глоба от хиляда до десет хиляди лева. Променена е и втората алинея на чл. 355 от НК, уреждаща квалифициран състав на престъплението по ал. 1. Нарушаването на наредба, правила или мерки против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората ще бъде санкционирано с лишаване от свобода до пет години и глоба в размер от десет до петдесет хиляди лева, когато е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение и е свързано със смъртни случаи. Целите, които измененията в Наказателния кодекс преследват, не се нуждаят от коментар. С оглед особеностите и основните положения на наказателното право и процес би могъл да се постави въпросът дали за целите на генералната превенция по-удачно не би било подобен тип поведение да се санкционира по административен ред чрез налагането на големи по размер парични глоби. С оглед предприетите до момента законодателни инициативи би могло да се изостри значението на Конституционния съд, призван да контролира конституционосъобразността на приеманите закони.
2. Правни последици, произтичащи от действията на изпълнителната власт
Поради особеностите на законодателния процес и принципно абстрактния характер на законодателните актове ключова роля в справянето с коронавируса имат действията и актовете на изпълнителната власт. Правомощията на органите на изпълнителната власт се явяват ефективно и ефикасно средство за адекватен и целесъобразен отговор на динамично развиващата се пандемия, изискваща мигновени реакции.
Както беше посочено по-горе, с решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение именно на Министерски съвет се възлага приемането на всички необходими мерки за справяне с пандемията от COVID-19. Навременното и целесъобразното издаване на административни актове от органите, част от най-високото равнище в йерархията на изпълнителната власт, както и налагането на адекватни принудителни административни мерки (ПАМ), имат ключово значение за овладяване на кризисната ситуация. Освен актовете на Министерски съвет и министрите, важна роля имат актовете на органите на Министерството на здравеопазването, както и действията, инструкциите и мерките на Националния оперативен щаб, създаден със заповед № Р-37/26.02.2020 г на министър-председателя на Република България. По силата на чл. 61, ал. 3 от Закона за здравето, в компетентността на ръководителите на лечебните заведения е предоставено изключително важното правомощие да поставят болни или заразени лица под задължителна изолация и лечение. Така нареченото „поставяне под карантина“ се осъществява въз основа на заповед, която се издава от ръководителя на лечебното заведение по предложение на лекуващия лекар или лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Сред най-съдържателните актове, приети до момента в условията на разрастващата се пандемия, се явява Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 63 от Закона за здравето и Решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение. По силата на заповедта са въведени редица мерки, имащи за цел ограничаване на контактите между физическите лица, които биха могли да ускорят разпространението на коронавируса. Интерес представлява квалифицирането на въведените чрез заповедта мерки – би могло да се твърди, че представляват превантивни ПАМ, наложени с общ административен акт, тъй като предотвратяват осъществяването на неправомерно поведение (напр. поведение, попадащо в обхвата на чл. 355 от НК или чл. 215 от Закона за здравето). Следва да се отбележи, че мерките, въведени чрез заповедта, попълват съдържанието на бланкетното правило на чл. 355, ал. 1 НК – нарушаването им би могло да доведе до ангажирането на наказателна отговорност спрямо дееца.
Отново чрез ПАМ (но преустановителни такива) и посредством упражняването на административнонаказателните правомощия на компетентните органи предстои да бъде бъде оказвана принуда върху лицата, нарушаващи нововъведените забрани и рестриктивни режими.
Освен въвеждането на ограничителни мерки, справянето с коронавируса предполага оказването на адекватна медицинска помощ и използването на превантивни средства, което, от своя страна, налага закупуването от на медицински изделия, консумативи и лични предпазни средства. Извънредният характер на опасността не позволява съобразяване с режимите за възлагане на обществени поръчки, уредени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). По тази причина със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван на 14.03.2020 г., приложението на ЗОП е изключено при закупуването от възложителите в условията на извънредно положение на медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за осигуряване на противоепидемичните мерки. Друга възможност, от която възложителите биха могли да се възползват, когато поръчката не попада в обхвата на нововъведеното изключение, е възлагането по реда на процедура на договаряне без предварително обявление на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗОП. Освен поръчки за доставки, налице е тенденция за възлагането на дезинфекционни услуги във връзка с предотвратяване разпространението на коронавируса.
Макар основна роля за справяне с пандемията да има централната изпълнителна власт, не бива да бъде пренебрегнато и значението на органите на местното самоуправление и местната администрация. Като пример за акт, предприет на местно ниво с цел ограничаване разпространението на коронавируса и осигуряване защита на живота и здравето на населението е Заповед № СОА20-РД09-1485/13.03.2020 г. на кмета на Столична община. Чрез заповедта отново преимуществено се въвеждат ПАМ.
Справянето с глобалната пандемия изисква координация и сътрудничество на наднационално равнище. В рамките на Европейската комисия група от петима комисари формират Европейски екип за действие във връзка с коронавируса. Ролята на Комисията се изразява главно в подпомагане държавите членки в борбата с кризата чрез предоставянето препоръки за обща посока на действие. Функции по предоставяне на научни съвети по отношение на вируса пък изпълнява Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC). Към момента сякаш е налице тенденция да се избягва приемането на обвързващи актове от институциите на Съюза.
Както бе споменато, ЗИДЗЗ предвижда като възможност за противодействие срещу пандемията да бъдат въведени ограничения в режима за преминаване на държавната граница. Макар у нас към момента да не са приети подобни мерки, в сравнителноправен аспект редица държави, включително държави членки на ЕС, вече са въвели значителни рестрикции. Така нареченото „затваряне на границите“ поражда разнородни правни последици, включително такива, попадащи в предметния обхват на международното публично право и правото на Европейския съюз. В областта на международното публично право в условията на пандемия се наблюдава също и нарастващата роля на някои международни организации, чиито цели и дейност са насочени към сферата на здравеопазването. Не е изключено в рамките на такива организации да бъдат приети и международни актове, насочени към противодействие срещу пандемията.
3. Правни последици, произтичащи от действия на съдебната власт
Особено интересен е въпросът за ролята на съдебната власт в условията на пандемично разпространение на коронавируса и въведеното извънредно положение. Съгласно чл. 1а, ал. 1 от Закона за съдебната власт съдебната власт е призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. От една страна, такава защита се предоставя съдилищата, които са призвани да упражняват съдебен контрол за законосъобразността на актовете и действията на администрацията. От друга страна, прокуратурата също следва да упражнява надзор относно законосъобразността на административните актове и принудителните мерки, а в правомощията ѝ попада и разследването и привличането към отговорност на лица, извършили престъпления. Нелека е задачата на съдебната власт да постигне баланс между защитата на законността и взаимодействието с останалите власти в името на общия интерес.
Макар извънредното положение значително да разширява полето за действие на изпълнителната власт, не бива да бъде забравяна възможността за ангажирането на отговорност на органите ѝ по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Сред необходимите предпоставки за подобни действия е именно отменянето на незаконосъобразни актове.
На последно място, следва да се отбележи, че разпространението на коронавируса налага значителни рестрикции в дейността на съдебната власт, които имат процесуален характер – редица съдилища напр. отлагат разглеждането на дела, чиито открити съдебни заседания са вече насрочени.
Интерес представляват въпросите относно правните последици на сроковете, изтичащи в условията на извънредното положение. Налице са предложения, отправени от представителите на адвокатурата и други професионални камари и колегии, за „спирането“ на сроковете до отмяната на извънредното положение. В условията на сега действащото законодателство, мислимо е релевирането на коронавируса като основание за продължаване на законен или определен от съда срок по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК или пък за възстановяване на вече изтекъл срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. Следва да се подчертае, че проблемът във връзка с изтичането на законоустановени срокове не е ограничен в рамките на правораздаването. Възможно е затруднения да възникнат и по отношение редица производства, протичащи пред административни органи. В тази насока сред вече възприетите мерки е например удължаването валидността на личните карти, чиято подмяна иначе би била задължителна за гражданите. С оглед сложността на поставени проблеми действията на законодателя по решаването им следва да бъдат добре обмислени.
III. ЧАСТНОПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ КОРОНАВИРУСА
Коронавирусът, както и властническите актове, приети във връзка с появата и разпространението му, оказват съществено въздействие върху правоотношения, попадащи в обхвата на частното право. Това въздействие бива както пряко, така и косвено и намира няколко проявни форми, които могат да бъдат наблюдавани както във „вътрешните“ правоотношения, така и в правоотношенията с международен елемент.
На първо място, може би най-отчетливо се наблюдава проявата на коронавируса в качеството му на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 от Търговския закон (ТЗ). Легално дефинирана като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, непреодолимата сила е явление, обективно възпрепятстващо надлежното изпълнение на дадено задължение. По силата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, когато неизпълнението на дадено задължение е предизвикано от непреодолима сила, длъжникът може да бъде освободен от последиците на неизпълнението. В отлика от т.нар. случайно събитие, непреодолимата сила изключва и безвиновните форми на отговорност на длъжника. Следва да се подчертае, че приложението на чл. 306 от ТЗ не е ограничено до материята на търговските сделки, какъвто извод би могъл да се направи при езиковото тълкуване на чл. 306, ал. 2 от ТЗ. Правилата относно непреодолимата сила намират приложение и по отношение останалите частноправни отношения, а коронавирусът и приетите спрямо него властнически актове биха могли да възпрепятстват изпълнението на твърде широк кръг разнородни задължения. В подобна хипотеза, ако въпросните задължения са възникнали преди проявата на непреодолимата сила и не е налице забава, длъжникът може писмено да уведоми своя кредитор за непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. В зависимост от продължителността на непреодолимата сила, особеностите на правоотношението и характера на дължимата престация е възможно спиране на изпълнението на задълженията по правоотношението до отпадане на непреодолимата сила или прекратяване на правоотношението. Спиране на изпълнението на задълженията, докато трае действието на непреодолимата сила, намира приложение, когато интересът на кредиторът би могъл да бъде удовлетворен и с изпълнение в един по-късен момент. Когато кредиторът няма интерес от такова изпълнение, той има право да прекрати договора. Ако при появата на форсмажорното обстоятелства длъжникът вече е във забава, приложение ще намери чл. 85 от ЗЗД – той ще дължи обезщетение, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение. Проявлението на коронавируса като непреодолима сила ясно може да бъде отчетено както във вътрешните правоотношения, така и в правоотношенията с международен елемент.
В редица правоотношения коронавирусът би могъл да мотивира и обуслови изменение на вече възникнали правоотношения – така напр. страните биха могли да изменят начина на изпълнение на дадена престация, да въведат определени модалитети и пр.
Както беше отбелязано по-горе във връзка с промените в ЗОП, справянето с коронавируса обуславя определено раздвижване в търговския оборот във връзка например с доставянето на медицински изделия, консумативи и предпазни средства. Макар по правило „мотивите“ на страните за сключването на даден договор да са правно ирелевантни, интерес представлява въпросът дали в условията на извънредно положение при спекулативно поведение от страна на продавача е възможно да се обоснове, че даден договор (например продажба на медицински изделия), е сключен в условията на крайна нужда при явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33 от ЗЗД.
При един по-общ поглед върху косвените последици от коронавируса, следва да бъде отбелязано, че наложените рестрикции, които поначало целят да ограничат физическите контакти между хората, влекат редица негативи за икономиката и търговския оборот, а оттам стават и причина за настъпването на различни правни последици. На първо място, нестабилната икономика би могла да открие възможности за промени в разпределението на пазарните дялове в даден сектор. Създават се предпоставки за нарушаване на конкуренцията посредством картелни споразумения, както и за проявата на нелоялни търговски практики.
Интерес представляват последиците на коронавируса в областта на трудовото право. На първо място, по силата на гореспоменатата заповед на министъра на здравеопазването голям брой работници и служители ще бъдат възпрепятствани да престират своята работна сила. Не е изключено икономическите ефекти на коронавируса да доведат до възникването на спорове, свързани с невъзможността на даден работодател да заплаща трудовите възнаграждения на своите служители. Отношенията между служителите и работодателите в извънредната ситуация следва строго да бъдат контролирани от органите на Инспекция по труда, тъй като не са изключени и неправомерни откази на работодателите да заплащат трудовото възнаграждение на служителите си. Подобни откази са недопустими, доколкото невъзможността за престирането на работната сила не е по вина на работника или служителя. Мислимо е работодателите да се възползват от правото по чл. 173, ал. 4, предл. 1 от Кодекса на труда и да предоставят на служителите си платения им годишен отпуск за времето, в което работните процеси не могат да се осъществяват. На следващо място, с оглед ограничаване разпространението на вируса някои работодатели са склонни да позволят на служителите си да работят дистанционно. Въпреки целесъобразността на подобни действия, с оглед лаконичната и не особено удачна уредба на здравословните и безопасните условия на труд подобни действия биха могли да доведат до ангажиране отговорността на работодателя за неспазване на трудовото законодателство.
Спирането на производствените и работните процеси и занижените приходи, биха могли да се превърнат в причина за откриването на производства по несъстоятелност по отношение на търговци, които не могат да се справят със своите задължения в извънредните условия. Мислимо е такова производство да бъде шиканьозно инициирано от по-агресивни конкуренти. Подобни сценарии, чието реализиране към настоящия момент не е назряло в достатъчна степен, от своя страна, биха предизвикали появата на редица други правоотношения – от трудови до наказателноправни. Отново следва да се подчертае ключовата роля на държавната власт, която с всички допустими мерки следва да защити правните субекти от неблагоприятните последици на коронавируса.
Ако срещу заболяването COVID-19 бъдат открити методи за лечение или ваксина, би представлявало интерес дали същите биха били годен обект на индустриална собственост, или пък приложение би намерило изключението, уредено в чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, доколкото е мислимо да се приеме, че търговското използване на подобни изобретения в условията на пандемия и извънредно положение се явява в противоречие с добрите нрави и обществения ред.
Патологичното развитие на COVID-19, приключило с летален изход, води до загубата на правосубектността на физическото лице, което, от своя страна, става повод за прекратяване по право на отношенията, възникнали с оглед личността му, за откриването на наследството му и свързаните с това правоотношения.
IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение, видно от изложеното явлението коронавирус поражда многобройни и разнородни правни последици. В условията на пандемия и извънредно положение изключително се изостря ролята на правото, като инструмент за справяне с предизвикателствата на пандемията, от една страна, и като средство за съхраняване и защита на основните общочовешки права и ценности, от друга.