Преюдициалното дело се образува по реда на чл. 267 от ДФЕС по запитване от Административен съд – София град относно тълкуването на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Предмет на обжалване пред националния съд е акт на Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на чл. 22 ЗЕ, с който се разрешава спор за присъединяване към мрежата. В правния спор Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“ защитава правата на концесионера на пристанищни терминали Бургас Изток 2 и Бургас Запад – „БМФ Порт Бургас“.
В съдебното заседание, проведено пред СЕС на 6 февруари 2019 г., адвокат Миглена Пенева пледира, че е допустима национална правна уредба, съгласно която стопански потребители да се присъединяват директно към електропреносната мрежа при наличие на обективни и недискриминационни критерии. Пред Съда се защити теза, че изискването за притежаване от страна на операторите на ефективни права върху мрежата е в съответствие с целите на Директива 2009/72/ЕО и насърчава вътрешния електроенергиен пазар.
На 16 май 2019 г. Генералният адвокат даде своето заключение. Генералният адвокат препоръча на СЕС да приеме, че съгласно Директива 2009/72 държавите членки са свободни да определят от коя мрежа са част точките на свързване между преносните и разпределителните мрежи, включително подстанциите за трансформиране на електроенергия. По-нататък Генералният адвокат приема, че потребител трябва да се счита за клиент на оператора на електропреносната мрежа, когато е присъединен към електрическа подстанция, част от преносната мрежа.
На 17 октомври 2019 г. СЕС се произнесе с Решение, с което подкрепи правната теза, изложена от Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“ както пред националния съд, така и пред европейския съд. Съдът на ЕС прие, че свързването на потребител като този в националното производство с електропреносна мрежа се счита за основано на обективни и недискриминационни съображения, тъй като този потребител е свързан с електрическа подстанция, която съгласно Директива 2009/72 и националното право попада в обхвата на дейност на тази преносна мрежа.
Решението на Съда на ЕС има съществено значение за уреждане на отношенията между оператори и потребители на вътрешния пазар на електроенергия, като то тълкува принципни положения на Директива 2009/72/ЕО. С решението се утвърждава свободата на действие, с която разполагат държавите членки за прилагането на член 2, точки 3 и 5 от Директива 2009/72, а именно при определяне на видовете мрежи – електроразпределителни и електропреносни по отношение на нивото на напрежение. По-специално Съдът на ЕС приема, че българската правна уредба като разглежданата, която предвижда, че трансформирането на напрежението на електроенергията в електрическа подстанция, за да се позволи преминаване от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на преносната мрежа, е в съответствие с Директива 2009/72/ЕО.
По-нататък Съдът на ЕС приема, че правото на собственост не може да е единствения критерий за определяне на вида на мрежата, а са приложими критерия ниво на напрежение, по отношение на който държавите членки разполагат с известна свобода на действие, както беше посочено по-горе и критерия за предназначение на мрежата. Съдът посочва обаче, че е допустима правна уредба (като българската и френската), съгласно която независимият оператор на преносна мрежа трябва да е собственик на тази мрежа, и от друга страна, правото на държавите членки да налагат на оператора на разпределителна мрежа задължението да е собственик на тази мрежа.С решението може да се запознаете на сайта на Съда на Европейския Съюз.