ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ИЛИ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ
На 02 февруари 2023 г. в бр. 11 на „Държавен вестник“ е обнародван Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения („Законът“), с който се създава уредба на отношенията относно предоставянето на защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз („ЕС“), както и редът и условията за подаване и разглеждане на такива сигнали или публично оповестена информация.
Законът транспонира в българския правен ред Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.
Основните моменти в Законът са разгледани от екипа на Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров & Ко. и в частност от Добрина Павлова и Димитър Стефанов.
I. КЛЮЧОВИ ПОЛОЖЕНИЯ
Законът се прилага по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за широк спектър от нарушения както на българското законодателство, така и на актове на ЕС, които са изрично посочени в приложение към Закона.
По-конкретно някои от нарушенията, за които Законът намира приложение са в областта на: (i) обществените поръчки; (ii) финансовите услуги, продукти и пазари (iii) предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма; (iv) защитата на потребителите; (v) защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни; (vi) трудовото законодателство и др.
Важно е да се отчете приложимостта на новоприетия нормативен акт към нарушения на правилата на вътрешния пазар на ЕС, нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане, както и извършено престъпление от общ характер, за което лице, на което се предоставя защита, е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.
Уредени са и конкретни изключения от приложното поле на закона, за които той не се прилага. Така, например, изключено е приложението му относно нарушения на защитата на класифицирана информация по смисъла Закона за защита на класифицираната информация, както и нарушения, които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна.
Законът съдържа изброяване на широк кръг от лица, на които се предоставя защита. Всички посочени категории включват лица, които под някаква форма се намират в правоотношение със задълженото лице – служители или други лица, които полагат наемен труд, съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие, лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици и др.
Изброяването не може да се счете за изчерпателно, тъй като има изрична законова разпоредба, съгласно която защита се предоставя и на всяко друго сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст.
Законът предоставя защита и на три категории лица, които не извършват самото сигнализиране за нарушение. Това са: (а) лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал; (б) лица, които са свързани със сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на репресивни ответни действия поради сигнализирането и (в) юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.
Задължените субекти по този закон са обособени в три категории:
Важно е да се отбележи, че макар Законът да влиза в сила три месеца след обнародването му, разпоредбите, уреждащи вътрешното подаване на сигнал, се прилагат по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.
Централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя е Комисията за защита на личните данни („Комисията“). Част от компетентностите на Комисията включват: организиране на приемането на сигналите и насочването им към компетентните органи с цел тяхната проверка и предприемане на последващи действия, координиране и контролиране на дейностите по разглеждане на сигнали от страна на задължените субекти, както и на всички органи и организации, които получават или работят с такива сигнали, осигуряване на защитата на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, включително чрез прилагането на административните мерки, предвидени в Закона.
II. ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛ
По смисъла на Закона „вътрешно подаване на сигнал“ е устно или писмено съобщаване на информация за нарушения в рамките на даден правен субект в частния или публичния сектор.
Задължените субекти създават канал за вътрешно подаване на сигнал за нарушения, който отговаря на посочени в закона изисквания. Те са длъжни още да изготвят правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях, които да бъдат преглеждани и актуализирани най-малко веднъж на три години.
Задължените субекти определят един или повече служители, които отговарят за разглеждането на сигнали. Задължените субекти от частния сектор могат да възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура, при спазване изискванията на закона.
Ако субектите са част от икономическа група, те могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на българския закон.
Сигналът се подава до служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, писмено, включително чрез електронна поща, или устно. За регистрирането на сигнали се използват формуляри по образец, утвърден от Комисията, чието минимално съдържание е посочено в Закона.
Задължените лица са длъжни да създадат и поддържат регистър на сигналите за нарушения, който не е публичен. Информацията, вписана в регистъра, се съхранява по начин, който гарантира нейната поверителност и сигурност.
По смисъла на Закона „външно подаване на сигнал“ е устно или писмено съобщаване на информация за нарушения на компетентните органи.
Комисията изгражда канал за външно подаване на сигнали. Каналът за външно подаване на сигнали е самостоятелно структурно звено на Комисията, обезпечено с достатъчно на брой служители, специално обучени за работа по разглеждане на сигнали.
Служителите на Комисията преглеждат постъпилите сигнали и ги препращат за проверка към съответния компетентен орган с оглед предмета на сигнала. Те поддържат непрекъсната връзка с подателя на сигнала и с компетентния орган, натоварен с извършване на проверката, като съдействат за размяната на информация между двете страни. В определени хипотези тези служители извършват и самостоятелни проверки по сигнали за нарушения.
Комисията приема наредба за воденето на регистъра на сигналите за нарушения и за препращане на вътрешните сигнали към нея.
III. МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА
Законът урежда забрана на всяка форма на ответни действия спрямо защитените лица, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия.
В случай на нарушение на забраната сигнализиращото лице има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Вреди, причинени на сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или публично оповестената информация, се считат за причинени умишлено до доказване на противното.
В защита на сигнализиращите лица е предвидено те да не носят отговорност за придобиването на информацията, за която е подаден сигналът или която е публично оповестена, или за достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява самостоятелно престъпление.
От съществено значение е възможността защитеното лице да поиска прекратяване на образувано срещу него производство (наказателно, гражданско или административно) във връзка с подаден от него сигнал или публично оповестена информация, когато е имало основателна причина да предполага, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били необходими за разкриване на нарушение.
IV. АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ
В новоприетия закон са предвидени множество състави на административни нарушения, за които се предвижда наказание с глоба или имуществена санкция.
Лице, което не е изпълнило задължението си да създаде канал за вътрешно подаване на сигнал за нарушения или да изготви и актуализира правила за вътрешно подаване на сигнали се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Когато същото нарушение е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, наказанието е имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Санкционира се и лице, което съзнателно е подало сигнал или е оповестило публично невярна информация. Наказанието в този случай е глоба в размер от 3000 до 7000 лв.
*Настоящият текст не представлява правна консултация и не следва да се взема предвид при решаване на правни спорове, а цели само да информира читателите.
Екипът на Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров & Ко.“ остава на разположение за съдействие и допълнителна информация, свързани с прилагането на новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.